За проекта
„За душичката“ е лично пространство, където тя може спокойно да се смее, плаче, ядосва, ругае, обича, разочарова. За нея има едно единствено правило – да бъде там, където разумът не позволява. Вярва в неща, които никак не са за вярване.
Обича да разказва истории и да провокира такива. Обещава да е искрена, защото тя може да бъде дете. А също така и голям човек, уж по-мъдър.
Душичката е волна, боса, бягаща, летяща. Без грим, с грим, без дрехи, с дрехи. Следвайте Душичката СИ.
Мнения
Честна и неподправена – това е “За душичката”. Такива са и историите й – за доброто у човека, но и за неговите слабости. За неговата сила, но и за неговата примиримост. Ако търсите път към себе си или искате да усетите колко хубав е света, четете “За душичката”.
ИСКАМ да прожължаваш да пишеш, ИСКАМ да продължаваш да топлиш душичките ни, ИСКАМ да знаеш, че си прекрасница, която придава цвят на сивото ежедневие, и която с чудни публикации раздава любов! Не спирай!
Всяко редче, написано за душичката ме провокира. Всеки път – по различен начин. Понякога се смея – искрено. Понякога се опитвам да удържа сълзици издайници – съвсем нарочно, но трудно ми се получава. “За душичката” ме кара да чувствам нещо, което забелязвам, че напоследък много не ни се получава на хората.
Когато чета zadushichkata.com усещам как с всяка следваща дума, всеки следващ ред и моята душичката се отваря. Защо ли? Реципрочно е – когато виждаш, че някой е излял душата си пред теб, това те провокира и ти да му отговориш със същото.