След като татко се пенсионира и отиде да живее при дядо на село, нашият път от столицата към родния ни дом не ни отвежда към апартамента във Варна, а директно в едно китно селце. Започнахме да оценяваме предимството да се откъснеш от градския ритъм за няколко дни. А там, на село животът е приказен и зиме и лете. Приказен е, защото може да си обуеш терлиците и да се чувстваш свободен. Приказен е, защото най-любимата до душичките ни приятелка – Мими, която живее в съседната къща, ме кани на гости с думите: „Любима, обуй си галошите, че Арчи (кученце с особен характер) да не те нахапе по краката. Единственото нещо, което татко не позволява на село е да ходим със скъсани дънки, от онези модерните. Хората щели да си помислят, че  нямал пари да ни купи здрави дрехи. Приказен е и защото (цитирам сестра си): „Знаеш ли, че на село хората имат други проблеми. Чичо Петко на по бира разказваше за козата, която сама си суче млякото. Какво ли не слагал, но уви… Първо от едната страна суче, после от другата. Имал и друг проблем. Прасето го взел 15 кг. А сега е само 20 кг. Гледа го от март месец. Хубаво ми е на село.“

А още по-приказен е, защото татко винаги за добре дошли ни прави за закуска млечна баница. Това е неговият начин да покаже колко е щастлив да ни види, начин, превърнал се в традиция. За нас баницата на татко е символ на щастие, че и този път сме заедно на закуска.

Както разбрахте, родом сме от Варна, там сме израснали. Искам да подчертая, че в нашия край млечната баница не е сладка и с макарони. Разказвала съм доста за нея, но повечето ми приятели и колеги не са опитвали този вид баница. А тя е толкова вкусна. Спомням си, когато баба беше жива, че точеше корите сама. Имахме пещ в двора. И не е нужно да обяснявам колко истинска и автентична беше бабината баница. А ароматът ѝ се носеше по баирите на селото.

Днес баницата си остана. За съжаление, липсват ръчно точените кори, пещта и баба.

Искам да ви споделя рецептата за нашата сутрешна традиция в бащиния дом – млечна баница. Надявам се да ви хареса и да се превърне и за вас във символ на топлина, сплотеност или просто една вкусна закуска.



Продукти за една тава:

  • 1 пакет точени кори;
  • 1 бр. яйце;
  • 3 щипки сол;
  • 700 мл домашно прясно мляко (Подчертавам, че с  купешко мляко не се получава, защото не съдържа голяма масленост.);
  • 4-5 капки мая за сирене и кашкавал;
  • 1 супена лъжичка свинска мас или олио.

Начин на приготвяне:

  • Намазваме тавата със свинска мас;
  • Нареждаме точените кори в тавата, като преди това ги свиваме като хармоника. Оставяме ги малко да изсъхнат;
  • Изливаме в купа 700 мл прясно домашно мляко и в него капваме 4-5 капки мая за сирене и кашкавал. Оставяме млякото да се подкваси за 15-20 мин.;
  • Разбиваме едно яйце и добавям 3 щипки сол;
  • След като млякото е подквасено добавяме яйцето. Разбъркваме сместа до получаване на малки парченца подквасено мляко;
  • Тази смес разпределяме равномерно върху корите;
  • Слагаме баницата в предварително загрята фурна на 180 градуса. Печем около 20 мин. Когато се получи хубава златиста коричка, изключваме горницата и оставяме за още 5-8 мин. долницата.

Да ви е вкусно, мили хора! Сплотено, уютно и обичащо също!






Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *