Ще ви разкажа за един светец. Казва се Св. Ден. Това което ще прочетете е по действителен случай. Още в началото бих желала да спомена, че Св. Ден се чества всеки ден. Както аз, така и вие е добре да го почитате. Ето защо…

Ден имал необикновена история, която започнала още от самото му раждане. Когато се пръкнал на бял свят, той бил толкова кисел, че всички около него се чудели как да го укротят, за да може да започне неговото спокойно съществуване. Какво ли не изпробвали, в какви ли съвети не се вслушали, но той продължавал да бъде все така крив. Ден трябвало сам да пожелае промяната за себе си, но първо било необходимо да проходи, за да опознае света, в който се е родил.

Годините минавали и Ден все по-смело стъпвал и все повече любопитствал. Щом се събудел, хуквал да търчи из целия свят. Пристигал в различно време и събуждал жителите на света, за да може да разговаря с тях, да ги предизвиква, да ги радва, вдъхновява, натъжава, ядосва. Бил разбрал, че освен да бъде кисел, можел да изпитва още куп емоции. Като едно дете всичко му било толкова интересно.

Минало се време и Ден пораснал. Всяка сутрин отварял очи и започвал да странства. С леко неспокоен дух, той търсел онова, което все още не бил изпитвал. В един мразовит и снежен февруарски ден, когато вече трябвало да предаде ключа към човешките емоции на своя верен приятел нощта, той усетил полъха на нещо непознато. Топлотата на нещо ново. Ден се разминал с любовта. Видял я в двама души, които събирали снежинките по студените си бузки.



На следващата сутрин Ден побързал да се събуди и хукнал към мястото, където за първи път почувствал любовта. И тя отново била там, без цветя, сърца, червено вино, скъпи подаръци. Ден започнал да разпознава любовта навсякъде и у всекиго. Пролетта оцветявала в зелено любовта, а лятото ѝ подарявало морски бриз, есента сипела върху нея шарени листа, а зимата отново събирала по бузките ѝ нежни снежинки.

Ден ставал все по-мъдър. Опитвал се да бъде пример за другите жители на света. Искал да ги научи само на едно – всеки има право да се събужда кисел, денят му да бъде крив, настроението тягостно и заядливо. И Ден е бил такъв. Но и всеки има правото да търчи из света и да се запознава с нови емоции.

Годините минавали и Ден продължавал да се буди с любов. Жителите превърнали Ден в светец, защото той им помагал и им давал шанс всеки нов ден да бъде по-добър от предишния. Всеки нов ден да бъде по-обичан от предишния. И така Св. Ден се превърнал в символ на любовта.

П. С. Почитането на светеца е всеки ден. Да знаете, че и утре е празник, празник на любовта към новия Ден.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *