Знаете ли, че в крайните квартали не винаги е престъпно и мизерно? Не трябва да ви е страх да ходите там. Смятам, че всеки е достатъчно силен, за да може да посрещне това, което го очаква в крайните квартали на душата. Дори да се изгубиш, не се плаши. Винаги ще бъдеш намерен. От някого. Защото на този свят никой не е сам, просто трябва време, за да откриеш другия. А „другият“ е онзи, с когото се усмихваш или плачеш, с когото хапваш или слушаш музика.

Но знайте, че самотата, скъпи читатели, обитава крайните квартали. Тя може да те подведе. Ще ви разкажа за госпожа Катаяма, единствената японка в махалата. Викали ѝ още „Зла Беда“. Винаги връщала играчките на децата, които случайно попадали в задния ѝ двор, срязани на две. Същинска вещица. С никого не разговаряла. Когато някой се опитвал да я навести, тя винаги го отпраща с „къш“. Злобна и заядлива била г-жа Катаяма. Така си мислели всички, докато един ден…



Пред вратата ѝ не се озовал водолаз. Довели го две момчета, чиито играчки били погубени в задния двор на г-жа Зла Беда, защото мърморел нещо уж на японски: „тасу-ке-те, тасу-ке-те“. Те зачакали да видят какво ще се случи. Били сигурни, че ще се ядоса и ще го изгони. Но и те не повярвали на това, което видели. Когато водолазът свалил тежкия си шлем и подал на г-жа Катаяма кончето, което държал в ръката си, тя заплакала. Той бил млад мъж с грижливо сресана гарвановочерна коса. Тя протегнала бледите си мършави ръце и го прегърнала. А вечерта от задния двор се дочувал старовремски джаз и се носели необичайни кухненски ухания. Всички спрели да мразят г-жа Катаяма, защото започнала да връща детските играчки във вида, в който били изгубени: цели-целенички.



Казах ли ви, че самотата подвежда? Карата те да бъдеш такъв, какъвто не си. Но е факт, че обитава крайните квартали. А „Другият“, той съществува. Важното е да го намериш или той да те намери. Затова, скъпи читатели, не се страхувайте да посещавате крайните квартали на душата. Защото някой може да се нуждае от вас.

А г-жа Катаяма и водолазът са мои любими герои от книжката на Шон Тан „Приказки от крайните квартали“, на издателство „Жанет 45“. Това е една от находките, която ще пазя завинаги в библиотечката на моята душа. Не само заради мъдростта на буквите, гениалните илюстрации, но и заради напечатания житейски смисъл на тези странички.

Илюстрации: Шон Тан, от книгата “Приказки от крайните квартали”, издателство Жанет 45


Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *