Заявявам, че категорично не разбирам от футбол и политика. Имам някаква обща култура, която покрива нуждите ми, за да не изглеждам „тъпо парче“, когато двете теми се обсъждат в средите, които посещавам и същевременно обитавам. Разбирам обаче от човечност.

Путиниканство и фейсбук расизъм са две понятия, които белязаха крайния резултат на Световното по футбол в Русия. Няма „лошо“, но има „тъжно“. Водещите фейсбук новини в последните седмици гласяха: „Ех, сега ще трябва да гледаме знамето на Русия доста често. На руска земя посредствеността има предимство. (Когато испанците паднаха от Русия.) Не се виждат френските футболисти на терена. Тъмните сили побеждават винаги. (Франция стана шампион.)“ Ще разделя двата термина, за да ви обясня какво притеснително има в тях.

Путиниканство. Това е когато уж мразиш „вожда“ на една нация, но всъщност мразиш нацията. Но всъщност си лицемер, който си мие ръцете с нарицателното „Путин“. И всъщност си още по-гаден от Путин. Защото знамето и руската земя се държат и обитават от хора. Предимно. И хора като теб, българино, дето те управлява Борисов. Следейки коментарите след мач с руския национален отбор, доста често оставах с усещане, че товарищ Путин тича запотен по терена и премята топката с вече остарелите си, но доста здрави джудистки крака. А то всъщност какво се оказва. Руският национален отбор се състои от едни симпатични момчета, които работят „футболисти“. Вкарват голове или не вкарват такива. Защо не заслужават уважение, питам аз? Защото не пеят на сръбски като Божинов ли? Не, бе, къде го споменах пък този. Защото Путин ги управлява. Притеснителното в този термин е наличието на лицемерие. Уж си срещу вожда, ама май си срещу племето. Та вместо открито да се наречеш русофоб, се наричаш „Амии, таковаа, аз заради Путин, де, не че нещо…“

Фейсбук расизъм. Налично е при хора, които са толкова слепи, че не виждат тъмнокожите играчи на терена. И да сложат очила пак ще си останат слепи. Човек трябва да вижда друг човек. А не „човек трябва да вижда цвета на кожата на друг човек“. Че това май е изтъркано, а? И само да отбележа, че тоя от Камерун, който играе във френския национален отбор, изкарва доста повече честни парички от тоя дето му е все тъмно пред очите. И от тоя дето се чуди „ама защо българите в чужбина ги третират като хора втора ръка?“. Ами защото и ти третираш тъмнокожия камерунец като човек втора ръка. Простичко. Ей това му е притеснителното на този термин.

Световното първенство по футбол приключи с дъжд. За да изчисти цялата тая негативна енергия, идваща от българския фейсбук.

Честито на Франция! Честито на Хърватия! Честито на Белгия! Честито на Англия, Русия, Япония, Уруграй…

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *