Притежавам „тънкости“. Ще ви обясня накратко в персоналния ми тълковен речник какво означава думата „тънкост“. Това са ситуации, базирани на поведение, за което страничен наблюдател би си казал: “Тая па и тя!“.

Разказвам ви за някои от тях:

Милата ми емоционалност. Много рева. С повод. А понякога просто си рева. Без повод. Последно ревах от яд. Представяте ли си, че едно момченце ми показа чист среден пръст. Освен че станах червена, се възмутих като пенсионерка, която „тцъка“ с присвити очи на целуваща се публично двойка. И като такава си го и нахоках: „Ама как може да си толкова невъзпитан!!! Лелеее, не се прави така.“ А той ме погледна иронично и каза: „Ти ли точно ще ми казваш как се прави?“ и си тръгна. След сълзите и сополите, които украсиха червеното ми лице, се посмях. На себе си се посмях.

Милата аз в категория над 61 кг. Това са най-яките 61 кг. Ейй, сутрин като се погледна в огледалото си благодаря на тялото. На краката дето са ме отвели на чудни места, на ръцете, че всеки ден правим „фърррр самолетчето“ с малката ми племенница, на паласките, че блузата ми седи мега яко, на дупето, че винаги ми е мекичко, когато подпирам някой стол, на устните, че целувам любимия човек, на очите, че ви виждам, мили хора. Благодарете на тялото си. Хубаво е.

Милата аз истински шофьор. Няма да засягам баналната тема за женското ляво и дясно. То е ясно, затварям очи и си представям с коя ръка пиша. И хоп, значи това е ляво. Ще спомена една любима случка със сестра ми. Виждам я как паркира и качва едната гума на бордюра. Споделих ѝ тактично за дисбаланса в „наместването“ на колата, а тя само отвърна: „Божке, от какво се впечатляваш. Спокойно, тя колата е висока.“

Жените шофьори са сила. Нека тя бъде призната, викам аз.

Милата аз мечтателка. Някой би казал: „Тая па няма ли кой да я върне на земята?“. В тези моменти, като си ливна чаша винце след работа и пусна някоя песничка, мигновено се превръщам в известна актриса. И нали знаете… Едни рокли, едни чудеса. Балове, партита, Оскари. А понякога съм си просто аз – една емоционална ревла, истински шофьор, състезател в категория над 61 кг., но в мечтите още съм си с мама. Тя ми липсва. Затова не искам да спирам да бъда мечтателка. Бъдете и вие.

Моите „тънкости“. А вашите?

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *