За душичката

За посоките на всяко пътуване

За посоките на всяко пътуване

Казват, че ние хората вечно пътуваме. Вярвам, че в живота всеки има своята лична посока, за която разбира само, когато му се отдаде възможност да поеме в някоя друга.
Да обичаш. Себе си.

Да обичаш. Себе си.

Много ли е егоистично, когато обичаш себе си? Когато търсиш топлината и искаш да я задържиш, за да можеш да грееш? Когато женското щастие не е привилегия, а първичен инстинкт?
Ракът. Коледното чудо?

Ракът. Коледното чудо?

Мили хора, всичко е игра. С различни роли, в различно време. Тази на страданието нека не бъде главна в живота ви. Защото тя няма да ви отведе до финала на представлението.
Следите на хората

Следите на хората

Обръщал ли си внимание на следите, които оставяш след себе си? Например, когато снегът съхранява посоката, в която си поел, за да търсиш смисъла на новия ден.
Животът през призмата на сопола

Животът през призмата на сопола

Това е много специфична тема, която ме вълнува от 16 септември. Тогава се появи в живота ми сопола и предаде една друга философия на съществуването ми.
Колко МНОГО му трябва на човек

Колко МНОГО му трябва на човек

Тези дни се замислих за „малкото“ и „многото“ в живота на човек и онази прословута фраза „Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив“.