Тези дни се замислих за „малкото“ и „многото“ в живота на човек и онази прословута фраза „Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив“. А ако поискаш „много“ изключително нагъл ли си? Аз съм от хората, които искат „многото“. Ще ви разкажа за моето много и колко нагла съм аз. Но не съжалявам.

Искам баща ми да оздравее от рак на белия дроб, който има. Искам, защото той страда от терапията, но търпи заради нас. А аз не искам той да търпи каквото и да било. Търпението понякога доста боли. Осъзнавам, че това е много и че някои хора ще кажат „Бъди благодарна, че е жив“, но аз не мога да пренебрегна моето „искам“. (историята за Петното на белия му дроб може да прочетете тук: https://bit.ly/2ABQooz)

Искам да работя, за да имам много пари. Ще ги дам за курсове по танци на дъщеря ми, за да не плаче, както аз и сестра ми плакахме, че спряхме да ходим, защото мама и татко нямаха как да платят. Аз не искам да имам малко пари и да са ми недостатъчни. Сега някой би казал: „Бъди благодарна, че имаш пари за хляб“. И защо да се задоволявам да имам пари само за хляб? Парите са необходимост, не са лошо дума или средство. Лошо е когато са единствена цел. А аз имам толкова различни цели, с които да постигам моето „много“.

Искам да имам собствен апартамент и да не живея под наем. Самата дума „наем“ ме напряга. Защото символизира нещо временно. Нещо, което някой може да ти го вземе. А домът е твърде лично пространство, за да бъде „под наем“. Сега някой би казал: „Бъди благодарна, че имаш покрив над главата!“. Да, обаче аз не искам да плащам наем за този покрив. И затова ми трябват пари.

Мога безкрайно да изброявам колко много искам. Но ще отделя няколко реда, за да споделя моето разбиране за „многото“ в живота на човек. Всъщност „многото“ е двигателя в развитието на личността. То те мотивира да действаш, да не робуваш на „малкото“, защото вярвам в максимата, че човек е създаден с потенциал, а той трябва да бъде подхранван от „многото“, което постигаш. Така душата ще е удовлетворена.

И не мислете, че отхвърлям малките жестове, които усмихват. Но вярвам, че човек има способността да постига много, стига да възпита тялото и ума си в труд и стремеж да действа, а не да мързелува.

 

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *