Има вечери, в които трудно заспивам. По препоръка на моя близка пия едни капки за спокоен сън, дозата била 10 капки, а аз цял капкомер изсипвам в устата без да броя. И освен да установя, че са сладки и вкусни, друго не се случва. Та снощи, вместо да спя, се срещнах с дядо Коледа. Нали трябва на 25.12 да мине и да остави подаръци за всички деца. Обаче аз не съм дете, та решил да ме навести сега.

Да не мислите, че сме си говорили за баналности, например, как не искам подарък, а семейството ми да е живо и здраво, децата, мъжът, сестрата и ала-бала. Aз се моля за тяхното здраве не само на Коледа! Директно му заявих – аз искам подарък, този път няма да се отървеш, мило мое старче! „Знам, знам“ ми беше заявил той. И цяла нощ ме слушаше. Цял списък му изброих.

Аз: Пееща кукла Барби – Ти спомняш ли си дядо Коледа, че другите деца имаха от пеещите, а аз имах от най-обикновените? Искам я сега. Тази с двете музикални копчета отзад на гърба, дългата розова коса и готината рокля. И ще ми я подариш, нищо че струва по-скъпо.

Той: Но все пак си имала. Някои деца и обикновени нямат.

Аз: Обувки – Да ми подариш обувки, но не от съседния пазар до блока, а от хубав магазин. За да са по-модерни, че другите да не ми се подиграват.

Той: Но все пак си имала. Някои деца ходят боси.

Аз: Коса до кръста – Искам да имам дълга коса, ама да не ми подариш перука или изкуствена коса. Искам да се събудя и моята да е пораснала.

Той: Но все пак си имала коса. Някои болни деца и нея нямат.

Аз: Тамагочи – Искам гооо! Да е с каишка, която се закача на ръката като часовник. Всички имаха, а аз неее. Толкова ли скъпо струваше? Тетриса не успя да замени тамагочито.

Той: Но все пак си имала тетрис. Някои деца и него нямат.

Не му отговарях, което беше нетипично за мен. Аз обичам да споря. Някои близки дори казват, че обичам да се налагам.

Последно дядо Коледа ме беше помолил да си припомня предишната вечер, когато се скарах на дъщеря ми, че си хвърля краставиците и рибата на пода, защото някои деца и това нямат в купичките си за хранене. Казах ѝ да оценява вечерята, която има.

На сутринта се събудих с усещането, че съм разочаровала дядо Коледа. А той пък ми оставил бележка. Явно все пак съм заспала. Капките за сън са подействали.

На бележката пишеше:

„Ще ти подаря възможност да си купиш онази кукленска рокля, която си хареса и черните обувки от магазина на центъра. Сама ще си оформиш златните къдрици, а вместо с тамагочи, ще се снимаш с телефона, който притежаваш. Като кукла Барби ще си. А вечерта, когато приспиваш дъщеря си, ще натиснеш музикалните копчета, които притежаваш на гърба и ще запееш „Мила, моя мамо, колко те обичам.“.

И да знаеш, че „милото ти старче“ не идва само по Коледа. Защото ти вече не си дете. Вече си благодарен човек.”

Поблагодарих. И си пожелах вечни батерии за музикалните копчета на гърба ми.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *