Има игри, които са вечни, защото се раждат от детския инстинкт. Няма нужда от дълги обяснения за тях. И колкото и „технологично“ да бъде едно поколение, точно тези няколко игри винаги ще продължат да съществуват. А именно:

Лов на снежинки с уста – Тематично за тези дни. И любимо. Дори на мен като родител ми се иска да си отворя устата и да хващам снежинки. Тайничко го правя. Дъщеря ми, която е почти на две години, за пръв път тази зима успява някак да си обясни какво е сняг, сама си подаде езичето, за да успее да хване някоя друга снежинка. Инстинктът за игра с магията на природата е нещо вълшебно. И вечно.

Снежна пързалка с чували – Спомням си как взимахме със сестра ми два плътни чувала и по баира на село се спускахме с пълна сила. Не ни трябваше шейна, а само желание за приключение. Така направихме двете с дъщеря ми на едно склонче в докторската градинка. Седнахме върху чувала и фъррр надолу, а смехът ни се разнесе навсякъде. Червените ни бузки ясно се открояваха на фона на белия снежец, а същината на нейното съществуване сякаш се превърна в спускане с чували отново, и отново, и отново.

Попълване на лексикон – Едно от вълненията в детските години. Когато с трепет очакваш да разбереш кой е най-добрият приятел на твоите съученици или пък кого харесва Петър. А коя е любимата певица на Диди? С вълнение отваряш плика отзад на лексикона, за да провериш какво споменче са ти оставили любимите приятели. И всичко това остава във времето, детската емоцията е вечна. Ето защо ние решихме да продължим тази традиция, създавайки нашия лексикон със стикери и плик за спомени. Вярваме, че той ще усмихне детската душичка. Повече за него тук: https://bit.ly/2A1KwnQ



Криеница – Една от най-забавните детски игри. В нея има някакво предизвикателство, което децата възприемат с такова вълнение. Да откриеш нещо или някого, да влезеш в ролята на следовател, да намериш най-тайното скривалище. Игра, която успява да запази очарованието си години наред и със същата сила впечатлява децата в едно доста технологично време. Замисля ли ли сте се колко много дървета в парковете и градинките са се научили да броят, благодарение на криеницата: „Едно, две, три…. отварям аз очи!“.

Любими игри! Вечни игри!

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *