Тръгнаха тийнейджърите на училище и се започна с одумването по пейките. Като дочуе дясното ми ухо “то днешното поколение…” и лявото започва моментално да се изприщва до ярко червено. И не защото съм тийнейджърка, а защото всеки лесно забравя историята на годините си. На онези 14, 15, 16 години. Забелязала съм, че под прицел попадат момичета и момчета, които освен с всичко останало, се стремят да овладеят и хормоните си. А това не е никак лесно. Да мислиш за геометрия, докато Ванчето всъщност си пада по приятеля ти Пешо.

Обобщавам какво постоянно дочува дясното ми ухо.

Чалга поколение били.
Така ли? А ти дето не си чалга поколение нали виждам как претръпва крачето ти, когато на някоя сватба чуеш Слави Трифонов и “7,8 ти ще си паднала” или там легнала, седнала. Ама наум си повтаряш “спри, спри, ще се издадеш”. И си изпяваш песента наум. Ама защо се спираш, не мога да разбера? Това е историята на онези години, в който личният ти избор е бил такъв. Сега е друг. И похвално. Пораснал си и ценностите заедно с теб. Но не съди “днешното поколение”. Те имат време да растат още.

Пиели по пейките.
Вчера бяхме в парка със сестра ми. И тя ми вика: “Виж я тази групичка тийнейджъри. С винцето в ръка.” Ама и китара имат, викам аз. Да владееш музиката и да я създаваш не е никак лесно. Аз три ноти не мога да разпозная. Сега се пие вино и бира по пейките. Тогава се пиеше водка Флирт ябълка. След 17 години още ми прилошава като се сетя. Но пък е важно, че помня, за да не бъда такъв съдник на “днешното поколение”. Аз им пожелавам, когато пораснат да имат възможност да пият от онова скъпото вино в съседния италиански ресторант.

Неграмотни били.
Спомням си как в началните класове завършвах с четворки по доста от предметите. Имах и стабилно количество двойки. Криех си бележника от мама и татко. А по-лошото е, че лъгах, че получавам шестици. Със сигурност не съм била от най-грамотните. Самоосъзнаването дойде впоследствие. Личен избор беше да променя неща. Започнах да получавам стипендия. А след това завърших с отличен и висшето си образование. Винаги съм вярвала, че грамотността не се наизустява, тя се разбира. Дайте шанс на личния избор на „днешното поколение“. Но преди това си проверете собствената граматика.

И не мислете, че поощрявам тийнейджърите да са чалгари, които пият и са яко неграмотни. Защитник съм на тезата, че да гледаш в чуждата паница от пейката в парка и да хулиш, е значително по-лесно, отколкото да погледнеш в своята, за да прецениш каква манджа ти си я надробил.

Не забравяйте, че „днешното поколение“ е рожба на „твоето поколение“. А какво правим с рожбите си? Не ги хулим. Помагаме им.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *