Буквите винаги са били средството, което успява някак да успокои вътрешния ми мир и в същото време да го накара да се вълнува. В моментите, когато съм се чувствала уязвима, са провокирали смелостта в мен, а когато съм се преструвала на прекалено смела, са ми нашепвали: „Не всичко се постига на всяка цена“.

А детските книги? Те са стотици истории, които допускат да бъдат прочетени и разпознати в огледалото на собствения ти живот.

Споделям част от моите любими детски истории, които всъщност са за доста “Големи”:



„Тайно вкъщи Матю изрязваше розови сърца. Лепеше ги едно върху друго и ги украсяваше с брокат – специално купен за целта с джобните, които иначе бяха предвидени за дъвка в туба. Матю правеше валентинка! После си мечтаеше как я дава на Мария и как тя му се усмихва. А после принц Срам вземаше мечтата му и я заключваше в сандъка с несбъднатите мечти, защото Матю изобщо не планираше в действителност да подари валентинката на Мария. Даже напротив – планираше точно обратното – никога и в никакъв случай да не ѝ я дава.“

Двете кралства, Катя Антонова, Издателство Рибка

Всеки е бил „Матю“ в този живот. Сега се усмихвам и си спомням валентинките, които са попили несигурността и срама ми. Научих обаче, че всеки един ще срещне друг един, който в нея ще прочете красотата на недостатъците и ще я пази. Валентинката ще пази. Теб ще пази.



„Мама казва: „Аз исках да стана лекар, но…“
Многоточие…
Мама никога не завършва това изречение.
Онова, което мама всъщност казва, е:
„Аз исках да стана лекар, но се появи ти!“
Мама няма образование, но възпитава мен.
Мама не лекува пациенти, но се грижи за моите рани.
Мама казва, че не съжалява.
Аз винаги съм знаел, че това не е истина.
Появи се ти.
Аз не казвам: „Аз исках да опозная света, но…“
Аз казвам: „Аз искам да опозная света с теб, за теб, благодарение на теб.“
Ти не си моята спирачка, а моят двигател.
Ти не си моят товар, а моят талисман.“

Мама, Елен Делфорж, Кантен Гребан, издателство „Дъбови листа“

За мен мама винаги е била символ на ухание. Толкова силно, толкова трайно, толкова незаличимо, толкова с теб. Завинаги. А за теб?



„Мили мой Туут – каза прастарата леля, – това е за теб. Моят късметлийски орех.“

За Коледа ще си бъда у дома, Холи Хоби, издателство Дъбови листа

Вярвам в едно, а именно, че за собствения си късмет отговорност не носиш само ти. Всъщност той е дар от онзи, който искрено ще се усмихне на успеха ти. Така всеки си има една прастара леля, която ще предаде своя късметлийски орех.



„И не бива да се опитвате да предизвикате размяна, освен ако съвестта ви не е чиста и не сте убедени, че ще се справите.“

Съвет към малките момичета (Детски шедьоври от велики писатели), Марк Твен, Издателство Лист

Да размениш миришещо листче или салфетка в детството беше игра. Нещо твое отива при друг и нещо чуждо идва при теб. И в зрелостта е така. Цената обаче е друга. Понякога непосилна. И в това няма нищо лошо. Просто не става за размяна. Не и за твоята колекция.



„Отдавна тайничко се надявах на гост от чужбина – толкова много неща имах за показване. Веднъж и аз да бъда познавачът на мястото, извор на интересни факти и мнения. За щастие Ерик беше много любознателен и винаги задаваше куп въпроси. Само дето не очаквах въпросите да са точно такива. Повечето пъти успявах да отговоря само „Не знам точно“ или „Просто си е така“. И никак не се чувствах полезен.“

Приказки от крайните квартали, Шон Тан, Издателство Жанет 45

Всъщност магията на личната изява е тайнство, което ще разберат и усетят тези, които не дават оценка и не съдят. А съумяват да развият това тайнство, така че да не се чувстваш чужденец в усещането за себе си.

………….

Детските книги нашепват на големите хора за добри дела. Нека се заслушаме.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *