За душичката

Ударих дъщеря си!

Ударих дъщеря си!

Но преди това през главата ми минаха други неща. Например, дали първо да не я затворя в стаята, за да не може да излезе и да продължи да пищи все така истерично. Просто не исках да я чувам.
За последните селфита. Без виновни.

За последните селфита. Без виновни.

По темата може да се пише и споделя много. Със сигурност има доста теории на тема „как да опазим децата си“. Със сигурност изброявайки „маме, не ходи по влакове, релси, ледени езера и високи сгради, за да си правиш селфи“ са просто някакви маркиращи думи на уж отговорни родители.
Поддържана майка. Неподдържана майка.

Поддържана майка. Неподдържана майка.

На мен лично ми трябваше година и половина след като родих не за да си обръсна краката, а да се почувствам истински поддържана. Емоционално. В баланс със себе си.
Еднаквото детство на различните поколения

Еднаквото детство на различните поколения

Има игри, които са вечни, защото се раждат от детския инстинкт. Няма нужда от дълги обяснения за тях. И колкото и „технологично“ да бъде едно поколение, точно тези няколко игри винаги ще продължат да съществуват.
За посоките на всяко пътуване

За посоките на всяко пътуване

Казват, че ние хората вечно пътуваме. Вярвам, че в живота всеки има своята лична посока, за която разбира само, когато му се отдаде възможност да поеме в някоя друга.
Да обичаш. Себе си.

Да обичаш. Себе си.

Много ли е егоистично, когато обичаш себе си? Когато търсиш топлината и искаш да я задържиш, за да можеш да грееш? Когато женското щастие не е привилегия, а първичен инстинкт?