За душичката

Поддържана майка. Неподдържана майка.

Поддържана майка. Неподдържана майка.

На мен лично ми трябваше година и половина след като родих не за да си обръсна краката, а да се почувствам истински поддържана. Емоционално. В баланс със себе си.
Еднаквото детство на различните поколения

Еднаквото детство на различните поколения

Има игри, които са вечни, защото се раждат от детския инстинкт. Няма нужда от дълги обяснения за тях. И колкото и „технологично“ да бъде едно поколение, точно тези няколко игри винаги ще продължат да съществуват.
За посоките на всяко пътуване

За посоките на всяко пътуване

Казват, че ние хората вечно пътуваме. Вярвам, че в живота всеки има своята лична посока, за която разбира само, когато му се отдаде възможност да поеме в някоя друга.
Да обичаш. Себе си.

Да обичаш. Себе си.

Много ли е егоистично, когато обичаш себе си? Когато търсиш топлината и искаш да я задържиш, за да можеш да грееш? Когато женското щастие не е привилегия, а първичен инстинкт?
Ракът. Коледното чудо?

Ракът. Коледното чудо?

Мили хора, всичко е игра. С различни роли, в различно време. Тази на страданието нека не бъде главна в живота ви. Защото тя няма да ви отведе до финала на представлението.
Следите на хората

Следите на хората

Обръщал ли си внимание на следите, които оставяш след себе си? Например, когато снегът съхранява посоката, в която си поел, за да търсиш смисъла на новия ден.