Време е за тръгване от ген. Кантарджиево (варненско китно селце) към София. Някой би казала: „Ей, тая София се напълни със селяни” . Почваме да товарим багаж в синия лебед (малка, но много обичана от мен кола). Всеки път татко ни дава касетки с буркани, картофи, лук. Място в багажника почти няма, зает е от една гума, която нося за успокоение на душичката, ако спукам друга. Но намирам начин да събера всичко.

Потеглихме към мегаполиса . И се започва поредното мрънкане на сестра ми как колата ми била малка, колко ужасно возила, как й ставало лошо и получавала клаустрофобия! Колко хубаво возели големите коли, не се чувствал пътя и въобще не се изморявала. Като го чуя това последното ми идва да спра на първата автогара и да я оставя да се прибира с голяма кола, от тия автобусите, нали ги знаете . А от другата страна детето (Адриана на възраст 5 месеца) издава някакви звуци, които преминават рязко в писъци. Общо взето семейна идилия! Но това е ценатa, която доста често плащам, за да стигна до столицата. Търпение и здрави нерви.

Този път мрънкането на сестра ми продължи до бензиностанцията, на която спряхме за кафе и списание. Купихме EVA. А там една приятна изненада – мостра на новия парфюм Gabrielle Chanel. Сестра ми естествено я отвори и си “пръсна” по китките. И като се започна : “Колко бил хубав, колко уникално ухаел, как за първи път толкова й харесвал парфюм“. След което въпросът „А на теб харесва ли ти?“ ме придружаваше цели 500 км. Чудя се как не се сети да даде и на детето и то да си каже мнението, а Адриана от своя страна с удоволствие би го и дегустирала. Така са петмесечните бебета, любопитни.



В един прекрасен момент от пътешествието ни до София, възхищението на сестра ми по Gabrielle Chanel ми дойде в повече и я помолих тактично да спре да ми завира в носа китката си. Беше разбран човек и удовлетвори желанието ми. Единственият въпрос, който си позволи да ми зададе след моята молба беше: “Искаш ли да си го купим?“ Естествено, кой не иска парфюм, който му е допаднал наистина, но на този етап нямах възможност и тактично отказах. И така след 4 часа и половина пристигнахме в София. Ухаещи на Gabrielle Chanel разтоварихме касетките с буркани туршия и компоти.

След 3 дена ми звъни развълнувана с думите: “Лина, Лина, хайде да се видим”. При срещата първото, което ми каза “От коя ръка избираш?”. Беше купила два парфюма. Толкова много ме трогна. След емоционалната среща и омаяна от комбинацията на черен касис, жасмин, тубероза, цветове на портокал с кора от мандарина и грейпфрут, иланг-иланг, бял мускус и млечно сандалово дърво, се прибрах вкъщи. Това го проучих, не си мислете, че долових сама съставките. Добра съм, но не толкова. Душичката ми обаче беше литнала на някъде, защото ароматът символизира независимост, сила, свобода, волност. Ето така завършва историята на два парфюма Chanel по пътя от село към София.

Автор: Веселина

2 Comments
  1. А имаше ли други спирания по пътя?

  2. Охх, до момента с “Лина! Лина! Хайде да се видим”, не знам защо бях решила, че лудата с парфюма е точно Лина, такава я помня от училище! Ахахха <3 Големи сте сладурки! Спечелихте ме със статията и с парфюма, Габриел ми е адски любим и на мен <3

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *