Ще ви разкажа за нея. Сестра ми. Тя е майка от седем месеца. И дните не винаги са бебешко розови. В онези моменти не искам племенницата ми да опознава житейската умора, която сполита майка ѝ. И това не е умора от смяна на памперси, недоспиване или непрекъснато „правене на нещо си“. Това е една умора, от която понякога не може да спи, но в очите, които дъщеря ѝ вижда всеки ден, тя е строго прикривана. Защото мама е „слънце“. Понякога слънцето залязва, но след това успява да изгрее още по-силно.



Не искам дъщеря ѝ да ходи рошава. Въпреки, че сестра ми е красива и с нейните хвърчащи във всички посоки коси. Тя има добро сърце. Но искам да се научи, че 20 мин. за семпла прическа и една спирала са много повече от дневния ѝ грим. Те са време за нея, за кожата, очите, устните ѝ, за душичката ѝ.



Понякога не всичко е наред. Погледът ѝ го издава, там няма как да сложиш фон дьо тен и няколко нюанса сенки. В сините ѝ очи се вижда как океанът бушува и връхлита разрушително. А после някак утихва. Защото бурите трябва да се споделят, за да отминават по-бързо, по-плавно, по-сплотено, по-заедно.



Мразя думите: „Добре, че си ти да ме гримираш, за да се почувствам красива.“ Ти си красива, сестра ми! Красива е усмивката ти, силната ти прегръдка, ръцете ти, които ме щипеха и деряха като малка. И дъщеря ѝ трябва отсега да се научи, че красотата е в действията и в смеха.

На дъщеря ѝ: Скъпа Ади, мама е звезда. От онези ярките. Научи се да бъдеш като нея.

*За снимките е използвана палитра Huda Beauty Desert Dusk.



Автор: Веселина

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *