Рубрики

Татко почина. Ракът също. Петното изчезна. Преди малко повече от месец. Това не е текст за съжаление, липса, тъга, сълзи. Не е текст с упреци и задаване на излишни въпроси: "Ама защо точно на нас? Защо ни го отне тази болест? Защо, защо, защо?" read more

Но преди това през главата ми минаха други неща. Например, дали първо да не я затворя в стаята, за да не може да излезе и да продължи да пищи все така истерично. Просто не исках да я чувам. read more

По темата може да се пише и споделя много. Със сигурност има доста теории на тема „как да опазим децата си“. Със сигурност изброявайки „маме, не ходи по влакове, релси, ледени езера и високи сгради, за да си правиш селфи“ са просто някакви маркиращи думи на уж отговорни родители. read more

На мен лично ми трябваше година и половина след като родих не за да си обръсна краката, а да се почувствам истински поддържана. Емоционално. В баланс със себе си. read more

Има игри, които са вечни, защото се раждат от детския инстинкт. Няма нужда от дълги обяснения за тях. И колкото и „технологично“ да бъде едно поколение, точно тези няколко игри винаги ще продължат да съществуват. read more

Казват, че ние хората вечно пътуваме. Вярвам, че в живота всеки има своята лична посока, за която разбира само, когато му се отдаде възможност да поеме в някоя друга. read more

Много ли е егоистично, когато обичаш себе си? Когато търсиш топлината и искаш да я задържиш, за да можеш да грееш? Когато женското щастие не е привилегия, а първичен инстинкт? read more

Мили хора, всичко е игра. С различни роли, в различно време. Тази на страданието нека не бъде главна в живота ви. Защото тя няма да ви отведе до финала на представлението. read more