Рубрики

На мен лично ми трябваше година и половина след като родих не за да си обръсна краката, а да се почувствам истински поддържана. Емоционално. В баланс със себе си. read more

Има игри, които са вечни, защото се раждат от детския инстинкт. Няма нужда от дълги обяснения за тях. И колкото и „технологично“ да бъде едно поколение, точно тези няколко игри винаги ще продължат да съществуват. read more

Казват, че ние хората вечно пътуваме. Вярвам, че в живота всеки има своята лична посока, за която разбира само, когато му се отдаде възможност да поеме в някоя друга. read more

Много ли е егоистично, когато обичаш себе си? Когато търсиш топлината и искаш да я задържиш, за да можеш да грееш? Когато женското щастие не е привилегия, а първичен инстинкт? read more

Мили хора, всичко е игра. С различни роли, в различно време. Тази на страданието нека не бъде главна в живота ви. Защото тя няма да ви отведе до финала на представлението. read more

Обръщал ли си внимание на следите, които оставяш след себе си? Например, когато снегът съхранява посоката, в която си поел, за да търсиш смисъла на новия ден. read more

Това е много специфична тема, която ме вълнува от 16 септември. Тогава се появи в живота ми сопола и предаде една друга философия на съществуването ми. read more

Тези дни се замислих за „малкото“ и „многото“ в живота на човек и онази прословута фраза „Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив“. read more

Да не мислите, че сме си говорили за баналности, например, как не искам подарък, а семейството ми да е живо и здраво, децата, мъжът, сестрата и ала-бала. Aз се моля за тяхното здраве не само на Коледа!
Директно му заявих - аз искам подарък, този път няма да се отървеш, мило мое старче! read more