Да, точно така! Тя си пръцка, когато яде, смее, плаче, спи. Когато някой я гушка, когато сме на разходка и на места, където възрастен не би си помислил да го направи. Тя все още не познава чувството „какво ще кажат другите“. А как ми се иска никога да не го опознава. Смятам, че сме най-уязвими, когато някой ни съди за действията ни. Ако не познавах чувството „какво ще кажат другите“ щях да си сложа домашния пухен гащеризон „коледно мече“ да отида на бизнес среща, след това да мина през някой мол и да изпея песента „Hello“ на Adel, а накрая да завърша деня с бира в скъп столичен ресторант. Ама там едва ли пускат коледни мечета.


Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *