Мадам е титла, която е била давана на представителките на кралския двор на Франция по времето на т. нар. Стар Режим (периодът от края на  XVI в. до XVII в. – началото на Великата Френска Революция). Тя принадлежала на жената на родния брат на краля на Франция. Първа титлата получила Мария Бурбон-Монпансие, херцогиня на Орлеан.

Титлата е оцеляла чак до настоящия век. Разкритието е на NOVA TV и Миролюба Бенатова –

ЕКСКЛУЗИВНО: Българки държат “улицата на проститутките” в Брюксел (http://bit.ly/2Cgkss6)

В днешно време с „мадам“ се титулуват един вид специални госпожи. И няма лошо. Защото всеки има право да бъде „мадам“. Точно така! Не вярвам в принципите „Наложи ми се да работя проститутка в Брюксел!“, „Беден се родих и затова прося!“, „Не мога да си намеря работа и крада!“. Не вярвам и в това, че човек е свободен. Човекът е устроен обаче да прави избор. Изборът е вид ограничение, но все пак съществува.

Иначе нищо лошо да си мадам. Както пчелата-майка (Стефчето от Тутракан) казва: “То сякаш аз бях медицинска сестра, приемах клиента и го пусках на доктор“. Демек на снаха ѝ (проститутка в Брюксел). Семеен бизнес му викам аз. А и да си български лидер на нещо си в чужбината, си е постижение.

Мадам също е професия. Избрана професия. В цялата история ми допада не толкова занаята, колкото липсата на лицемерие. Снахата вика: „Ами бях много разтроена, но свикнах“. И навиците са въпрос на избор, да знаете.

Тази история ме накара да се замисля за съдниците в този живот. Съдниците за избора на другите. Аз съм била в тази роля и понякога още я играя. Доста умело при това. Но не искам вече. Защото нямам право. Аз тълкувам липсата на „право“ така: „Я си гледай паницата, че да не ти се наложи един ден да избираш дали да бъдеш мадам или мадам.“

И за финал – взимайте пример от снахата на Стефчето. С по-малко лицемерие по-добре се съществува в този живот.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *