Беше много топло, даже горещо, седяхме със сестра ми до един чукан на лозето. Почивахме си и си мечтаехме. Бяхме потни от копаенето на лозето. Мечтаехме, гледайки морето, което беше ейййй там, и ние да отидем на почивка като другите деца, а не цяло лято да сме на лозето. Помагахме на татко и дядо, което също си имаше чар. Заслужваше си, защото нямаше нещо по-хубаво от това да чуем татко как ни хвали вечер пред мама колко сме му помогнали и колко се гордее с нас.

Беше много топло, даже горещо, Джонката (кученцето на село, те всички кученца се казваха Джонки, но това е друга тема) винаги започваше да лае, когато чуеше шума на джиповете с курортисти. Курортистите, както ги наричаше дядо, са туристи, които идваха на сафари в нашето село. Джиповете се спускаха със силна скорост по баира на селото, туристите викаха и се пръскаха с вода. Ние излизахме със сестра ми на улицата и им махахме. Мечтаехме си и ние един ден да сме курортисти в някоя държава.

И днес благодаря, че усещам морската вода по тялото си, благодаря, че съм курортистка. Благодаря, че душичката ми има възможност да види красотите по света. Споделям с вас тази галерия с надеждата, че и вашите малки мечти от детството се сбъдват или тепърва ще станат реалност.

Насладете се на Южна Италия.

Alberobello

Positano