В Прага се изгубих сред снежинките до водите на река Вълтава, някъде около Карловият мост, опиянена от чешката бира. Прага е красива, когато усещаш топлината от слънцето по каменните стени на замъците, и когато нощем луната си прокрадва път в тъмнината. В Прага живее животът. Особено зимата. Може да застанеш в центъра на някоя от тесните павирани улички на стария град, да затвориш очи и през теб ще преминат толкова истории, толкова случки, толкова въображение. Прага е лична и необикновена. Носи се аромата на козуначени коминчета, които събуждат уюта. А те са още по-прекрасни, обгърнати в шоколад. Сладко ти е на душичката.









Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *