Обичам селото безкрайно много. Онова село, лишено от суетата, човешката суета. То не познава безкрайния фалш на градското ежедневие. Там ти е преди всичко спокойно. Имаш да се погрижиш за няколко неща – градината, животните и уюта на трапезата. От всичко най-обичам зимното село. Нали ги знаете онези стари печки на дърва? Любим ми е мирисът на дим, пукането на съчките и рисунките, които сътворяват комините. Там Коледата е вълшебна. Не ти се иска да свършва. Не ти се иска селата да изчезват. Не ти се иска да пустеят.

С обич: Мария







Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *