Галерии

Беше много топло, даже горещо, седяхме със сестра ми до един чукан на лозето. Почивахме си и си мечтаехме. Бяхме потни от копаенето на лозето. Мечтаехме, гледайки морето, което беше ей там.

Във Виена попаднах (не)случайно и за кратко, но се върнах с усещане за безкрайна необходимост да оценя защо нещата в този живот не се случват „просто така”. Убедих се, че всяко пътуване си има своя лична цел.

В Прага живее животът. Особено зимата. Може да застанеш в центъра на някоя от тесните павирани улички на стария град, да затвориш очи и през теб ще преминат толкова истории, толкова случки, толкова въображение.

Нали ги знаете онези стари печки на дърва? Любим ми е мирисът на дим, пукането на съчките и рисунките, които сътворяват комините.

Бяла красота, която символизира чистотата на въображението. Беше прекрасно и сНежно.